САМОИЗМÀМВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоизмàмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. Мамя сам себе си, внушавам си мисли, които не съответстват на действителността; самоизлъгвам се. Борис беше точно такъв, какъвто го виждаше Динко, а самата тя [Ирина] – само любовница, поддържана от човека, когото се самоизмамваше, че обича. Д. Димов, Т, 312. От Лора се интересуваха всички млади мъже от хайлайфа. Нейната обещаваща любезност ги обнадеждваше: те се самоизмамваха, че са спечелили сърцето ѝ, и се въртяха около нея омагьосани, измествайки се един друг. М. Кремен, РЯ I, 318. И възправи се в душата му страшна правда – и видя себе си страхливец, който се самоизмамва... И с ужас се отвърна от себе си. Н. Райнов, КЦ, 23.